6 июл. 2013 г., 19:11

Не се отказах аз

978 0 1

След всички тези милион измами,
кажи, остана ли в какво да вярвам?
След всичките нанесени от тебе рани
остана ли ми сила да възкръсвам?

Не се отказах аз! До смърт се борих
с теб, със себе си, с болката и самотата.
Изгубвах пътя си... И теб откривах,
отричах те, проклинах... И обичах...

Кажи сега, поне веднъж, за Бога,
какво ти носи всяка моя рана?
От болката ми ли живееш ти
та всеки ден раняваше? Боли!

Сега живота си градя отново бавно,
да не си посмял да се завърнеш!
Забравих те, не помня и гласа ти.
Не се отказах аз! Не те и чакам....

 

27.VІ.2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...