6 июл. 2013 г., 19:11

Не се отказах аз

979 0 1

След всички тези милион измами,
кажи, остана ли в какво да вярвам?
След всичките нанесени от тебе рани
остана ли ми сила да възкръсвам?

Не се отказах аз! До смърт се борих
с теб, със себе си, с болката и самотата.
Изгубвах пътя си... И теб откривах,
отричах те, проклинах... И обичах...

Кажи сега, поне веднъж, за Бога,
какво ти носи всяка моя рана?
От болката ми ли живееш ти
та всеки ден раняваше? Боли!

Сега живота си градя отново бавно,
да не си посмял да се завърнеш!
Забравих те, не помня и гласа ти.
Не се отказах аз! Не те и чакам....

 

27.VІ.2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...