6.07.2013 г., 19:11

Не се отказах аз

977 0 1

След всички тези милион измами,
кажи, остана ли в какво да вярвам?
След всичките нанесени от тебе рани
остана ли ми сила да възкръсвам?

Не се отказах аз! До смърт се борих
с теб, със себе си, с болката и самотата.
Изгубвах пътя си... И теб откривах,
отричах те, проклинах... И обичах...

Кажи сега, поне веднъж, за Бога,
какво ти носи всяка моя рана?
От болката ми ли живееш ти
та всеки ден раняваше? Боли!

Сега живота си градя отново бавно,
да не си посмял да се завърнеш!
Забравих те, не помня и гласа ти.
Не се отказах аз! Не те и чакам....

 

27.VІ.2013 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...