Jul 6, 2013, 7:11 PM

Не се отказах аз

  Poetry
968 0 1

След всички тези милион измами,
кажи, остана ли в какво да вярвам?
След всичките нанесени от тебе рани
остана ли ми сила да възкръсвам?

Не се отказах аз! До смърт се борих
с теб, със себе си, с болката и самотата.
Изгубвах пътя си... И теб откривах,
отричах те, проклинах... И обичах...

Кажи сега, поне веднъж, за Бога,
какво ти носи всяка моя рана?
От болката ми ли живееш ти
та всеки ден раняваше? Боли!

Сега живота си градя отново бавно,
да не си посмял да се завърнеш!
Забравих те, не помня и гласа ти.
Не се отказах аз! Не те и чакам....

 

27.VІ.2013 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...