27 февр. 2007 г., 10:07

Не се предавам

913 0 8

Уморените коне ги убиват, нали?

Тази мисъл в главата ми днес се върти.

Уморих се по разни доктори да ходя,

по болници наред в страната да бродя.

 

Инфаркта направих така - във движение,

Няколко инсулта - в същото положение.

С магнитен резонанс белязах тая дата.

Оказа се, че бръмбари имам в главата.

 

Няма да страдам от новата вест -

трябва да се справя с доблест и чест,

няма да се вайкам, няма да се кая -

продължавам за бъдеще да си мечтая.

 

Нищо не значат за мен диагнозите -

нека умуват над тях невролозите.

Искам дa работя и да се развивам,

трябва и за мен да има перспектива.

 

Има още време, ще работя до края,

искам да сменя и ада със рая.

Щастлива накрая искам да бъда,

с усмивка да срещна мойта присъда.

 

                                   evropa

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...