27 февр. 2007 г., 10:07

Не се предавам

912 0 8

Уморените коне ги убиват, нали?

Тази мисъл в главата ми днес се върти.

Уморих се по разни доктори да ходя,

по болници наред в страната да бродя.

 

Инфаркта направих така - във движение,

Няколко инсулта - в същото положение.

С магнитен резонанс белязах тая дата.

Оказа се, че бръмбари имам в главата.

 

Няма да страдам от новата вест -

трябва да се справя с доблест и чест,

няма да се вайкам, няма да се кая -

продължавам за бъдеще да си мечтая.

 

Нищо не значат за мен диагнозите -

нека умуват над тях невролозите.

Искам дa работя и да се развивам,

трябва и за мен да има перспектива.

 

Има още време, ще работя до края,

искам да сменя и ада със рая.

Щастлива накрая искам да бъда,

с усмивка да срещна мойта присъда.

 

                                   evropa

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...