24 дек. 2009 г., 10:45

Не се предавам

749 0 5

Не се предавам

 

 

 

Гръм да беше, да ме бе ударил,

да ме бе убил. Защо

ти всичко върху мен стовари?

Какво ти сторих, ми кажи? Какво?


 

Защо тъй дълго думичка не каза?

Нима аз заслужавам тез лъжи?

И сякаш като стъклената ваза

напукаха се моите стени...


 

Кат’ маргаритка тихичко увяхвам,

някой кърши мойте цветове.

Но не се предавам и оставам

с усмивка лъчезарна на дете!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...