24 дек. 2009 г., 10:45

Не се предавам

751 0 5

Не се предавам

 

 

 

Гръм да беше, да ме бе ударил,

да ме бе убил. Защо

ти всичко върху мен стовари?

Какво ти сторих, ми кажи? Какво?


 

Защо тъй дълго думичка не каза?

Нима аз заслужавам тез лъжи?

И сякаш като стъклената ваза

напукаха се моите стени...


 

Кат’ маргаритка тихичко увяхвам,

някой кърши мойте цветове.

Но не се предавам и оставам

с усмивка лъчезарна на дете!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....