Не се предавам
Не се предавам
Гръм да беше, да ме бе ударил,
да ме бе убил. Защо
ти всичко върху мен стовари?
Какво ти сторих, ми кажи? Какво?
Защо тъй дълго думичка не каза?
Нима аз заслужавам тез лъжи?
И сякаш като стъклената ваза
напукаха се моите стени...
Кат’ маргаритка тихичко увяхвам,
някой кърши мойте цветове.
Но не се предавам и оставам
с усмивка лъчезарна на дете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
