4 апр. 2015 г., 17:06

Не се страхувах

487 0 0

 

 

 

                Не се страхувах.

 

 

             Аз ще замина

                    някъде далеч.

             Ти изпрати ми

                    мъничко колетче.

             Някакво такова...

                    без адрес,

              с къс козина от Шаро

                    и с билетче.

              Намери

                   мастило и писец

               и върху трудния си тест

                   ми изрисувай:

               Едно небе и облак.

                    Улицата - днес,

               с която като мен

                     си другарувай.

               Пиши ми,

                    с твоя почерк -

               неразбран,

                      който ти дори

               не можеш

                     да разчиташ,

                че няма

                    да останеш сам

                и не се страхуваш

                да обичаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...