4.04.2015 г., 17:06

Не се страхувах

478 0 0

 

 

 

                Не се страхувах.

 

 

             Аз ще замина

                    някъде далеч.

             Ти изпрати ми

                    мъничко колетче.

             Някакво такова...

                    без адрес,

              с къс козина от Шаро

                    и с билетче.

              Намери

                   мастило и писец

               и върху трудния си тест

                   ми изрисувай:

               Едно небе и облак.

                    Улицата - днес,

               с която като мен

                     си другарувай.

               Пиши ми,

                    с твоя почерк -

               неразбран,

                      който ти дори

               не можеш

                     да разчиташ,

                че няма

                    да останеш сам

                и не се страхуваш

                да обичаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...