Не се страхувайте
Не се страхувайте
от моето присъствие!
Не ме наказвайте
със своето мълчание.
Аз знам, че дълго,
много дълго съм отсъствал.
Ала и знам,
че съм във вашето съзнание...
Сега припомням си
за всяка ваша стъпка!
Дори и първата –
след вашето прохождане...
Не ме лишавайте
от тази сладка тръпка!
Тя преживяна е...
и често ме спохожда...
Сега със снимките ви
разговарям тайно.
И те издайничат...
И ми припомнят дните,
когато идваше
тревогата незнайно...
А във очите ми
напираха сълзите...
Какво изгубихме
от нашата раздяла?
Какво ли толкова
пропускаме да кажем?
Сега, кажете ми,
защо сме замълчали,
сякаш в очакване
словата да ни смажат?
Не ме наказвайте
със своето мълчание!
Не се страхувайте
от моето присъствие!
За любовта си днес
аз нося ви признание.
И искам прошка -
за това,
че съм отсъствал...
20.4.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ванчев Все права защищены
