finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
Apr 20, 2010, 10:15 PM

Не се страхувайте

805 0 9

Не се страхувайте

 от моето присъствие!

Не ме наказвайте

със своето мълчание.

Аз знам, че дълго, 

много дълго съм отсъствал.

Ала и знам,

че съм във вашето съзнание...

 

Сега припомням си

за  всяка ваша  стъпка!

Дори и първата –

след вашето прохождане...

Не ме лишавайте

от тази сладка тръпка!

Тя  преживяна е...

и често ме спохожда...

 

Сега със снимките ви

разговарям тайно.

И те издайничат...

И ми припомнят дните,

когато идваше

тревогата незнайно...

А във очите ми

напираха сълзите...


Какво изгубихме

от нашата раздяла?

Какво ли толкова

пропускаме да кажем?

Сега,  кажете ми,

защо сме замълчали,

сякаш в очакване

словата да ни смажат?

 

Не ме наказвайте

със своето мълчание!

Не се страхувайте

от моето присъствие!

За любовта си днес

аз нося ви признание.

И искам прошка -

                             за това,

                                             че съм отсъствал...

20.4.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0