20.04.2010 г., 22:15 ч.

Не се страхувайте 

  Поезия » Философска
597 0 9

Не се страхувайте

 от моето присъствие!

Не ме наказвайте

със своето мълчание.

Аз знам, че дълго, 

много дълго съм отсъствал.

Ала и знам,

че съм във вашето съзнание...

 

Сега припомням си

за  всяка ваша  стъпка!

Дори и първата –

след вашето прохождане...

Не ме лишавайте

от тази сладка тръпка!

Тя  преживяна е...

и често ме спохожда...

 

Сега със снимките ви

разговарям тайно.

И те издайничат...

И ми припомнят дните,

когато идваше

тревогата незнайно...

А във очите ми

напираха сълзите...


Какво изгубихме

от нашата раздяла?

Какво ли толкова

пропускаме да кажем?

Сега,  кажете ми,

защо сме замълчали,

сякаш в очакване

словата да ни смажат?

 

Не ме наказвайте

със своето мълчание!

Не се страхувайте

от моето присъствие!

За любовта си днес

аз нося ви признание.

И искам прошка -

                             за това,

                                             че съм отсъствал...

20.4.2010

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е да поискаш прошка от някого!
    Не всички могат това!
    Поздрав!
  • Страхотно!!!
    Благодаря за този стих!
  • ДЪЛБОК ПОКЛОН НА ВСИЧКИ ВАС, ПРИЯТЕЛИ!
  • А във очите ми
    напираха сълзите...!!!
    Поздрави!!!
  • Силен стих!
    Има за какво да помислим... така е!
    Поздрави!!!
  • Не си отсъствал! Има ситуации в живота, когато не си с някого физически, но духом (а и не само) - ти винаги си бил с ТЯХ! И ТЕ го знаят!
    А прошката трябва да бъде взаимна!
    Поздравления, Джорджи!
  • Простих ти!Отсъствието!Твоя да е нощта!
  • Сега, кажете ми ,защо сме замълчали,
    сякаш в очакване словата да ни смажат?
    Поздрави...!
  • Остави ме безмълвна, наистина! Много харесвам как пишеш, Жоро, а това е ...разбиващо!
    Дано те чуят!
Предложения
: ??:??