Дори на дупчици да стане в мен душата.

Сърцето да пулсира за последен път

и да прогният от влагата очите.

Не искам да те имам. Нямаш в мене кът.

Във който да те скрия обичан и надежден,

като снежинка малка и като капка дъжд,

Ти беше моето всичко, но вече е безпътен

животът с теб и вече не си моят мъж.

Забрулих спомените прашни, тягостни

по улея на предначертаната съдба

и вече нямам думи, нито устни,

с които да целувам и мълвя.

Не ми пресичай пътя на живота.

Не се завръщай и за миг дори в съня.

Аз вече не те искам и не мога

да те приема в моята светлина.