2.03.2013 г., 21:19 ч.  

Не се завръщай 

  Поезия » Друга
553 0 1

Дори на дупчици да стане в мен душата.

Сърцето да пулсира за последен път

и да прогният от влагата очите.

Не искам да те имам. Нямаш в мене кът.

 

Във който да те скрия обичан и надежден,

като снежинка малка и като капка дъжд,

Ти беше моето всичко, но вече е безпътен

животът с теб и вече не си моят мъж.

 

Забрулих спомените прашни, тягостни

по улея на предначертаната съдба

и вече нямам думи, нито устни,

с които да целувам и мълвя.

 

Не ми пресичай пътя на живота.

Не се завръщай и за миг дори в съня.

Аз вече не те искам и не мога

да те приема в моята светлина.

 

 

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??