2 mar 2013, 21:19  

Не се завръщай

  Poesía » Otra
725 0 1

Дори на дупчици да стане в мен душата.

Сърцето да пулсира за последен път

и да прогният от влагата очите.

Не искам да те имам. Нямаш в мене кът.

 

Във който да те скрия обичан и надежден,

като снежинка малка и като капка дъжд,

Ти беше моето всичко, но вече е безпътен

животът с теб и вече не си моят мъж.

 

Забрулих спомените прашни, тягостни

по улея на предначертаната съдба

и вече нямам думи, нито устни,

с които да целувам и мълвя.

 

Не ми пресичай пътя на живота.

Не се завръщай и за миг дори в съня.

Аз вече не те искам и не мога

да те приема в моята светлина.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...