Не се завръщай
724
0
1
Дори на дупчици да стане в мен душата.
Сърцето да пулсира за последен път
и да прогният от влагата очите.
Не искам да те имам. Нямаш в мене кът.
Във който да те скрия обичан и надежден,
като снежинка малка и като капка дъжд,
Ти беше моето всичко, но вече е безпътен
животът с теб и вече не си моят мъж.
Забрулих спомените прашни, тягостни
по улея на предначертаната съдба
и вече нямам думи, нито устни,
с които да целувам и мълвя.
Не ми пресичай пътя на живота.
Не се завръщай и за миг дори в съня.
Аз вече не те искам и не мога
да те приема в моята светлина.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
