2 нояб. 2024 г., 14:24

Не ще забравя

508 1 0

В живота всичко случва се, когато трябва. 

Защо да страдам- всичко отминава. 

Любов и хора от мен си заминават.

Само самотата докрай с мен остава. 

 

Любов дарявах ви, когато страдах. 

Макар от вас, аз нищо да не получавах. 

В миналото всичко ще оставя, 

но това не значи, че ще забравя. 

 

Думите, като куршум в сърцето ми забивахте. 

И спомените в ума отекваха, когато си отивахте. 

Ангелът и Демонът в мен преплитат се. 

Любовта като стъкло на земята разбива се. 

 

И хубаво и лошо съм видяла. 

И много често в тъмнината съм стояла. 

Не ще ви съдя- аз съм си такава. 

Не се оплаквам- сама съм си го избрала. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радина Цветановa Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....