В живота всичко случва се, когато трябва.
Защо да страдам- всичко отминава.
Любов и хора от мен си заминават.
Само самотата докрай с мен остава.
Любов дарявах ви, когато страдах.
Макар от вас, аз нищо да не получавах.
В миналото всичко ще оставя,
но това не значи, че ще забравя.
Думите, като куршум в сърцето ми забивахте.
И спомените в ума отекваха, когато си отивахте.
Ангелът и Демонът в мен преплитат се.
Любовта като стъкло на земята разбива се.
И хубаво и лошо съм видяла.
И много често в тъмнината съм стояла.
Не ще ви съдя- аз съм си такава.
Не се оплаквам- сама съм си го избрала.
© Радина Цветановa Всички права запазени