23 сент. 2009 г., 20:07

Не си ми достатъчен

887 0 7

 

 

Ти казваш, бил си имал морал,

ценял си най-дребните качества.

О, Господи, кажи, какво си ми дал,

хладна нежност не е достатъчна.

 

Удавих се в твоите черни очи

и от тях нямаше как да изплувам.

Нима малко обич ми даде, кажи,

за да знам, че и аз съществувам?

 

Напротив, всичко свещено уби.

Морето в мен разбунтувано стене.

Нима някога нещо ми даде, кажи,

освен празни думи, изгубено време?

 

Така и не успях да стигна до теб,

макар да имам хиляди качества.

Но сега знам, знам, че мога напред,

но жалко – ти не си ми достатъчен.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...