Не си ми достатъчен
Ти казваш, бил си имал морал,
ценял си най-дребните качества.
О, Господи, кажи, какво си ми дал,
хладна нежност не е достатъчна.
Удавих се в твоите черни очи
и от тях нямаше как да изплувам.
Нима малко обич ми даде, кажи,
за да знам, че и аз съществувам?
Напротив, всичко свещено уби.
Морето в мен разбунтувано стене.
Нима някога нещо ми даде, кажи,
освен празни думи, изгубено време?
Така и не успях да стигна до теб,
макар да имам хиляди качества.
Но сега знам, знам, че мога напред,
но жалко – ти не си ми достатъчен.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
