Отиваща си есен,
ти знаеш как се чувствам.
Оставяш празнота и студ след себе си
и празни чувства, с него смесени.
Умираща безследно,
болезнено красива,
до последен дъх се свиваш.
Изплъзваща се
между цветовете, в далечината
препускащи.
Не си отивай, есен,
само ти знаеш как се чувствам.
© Диляна Все права защищены