Отиваща си есен,
ти знаеш как се чувствам.
Оставяш празнота и студ след себе си
и празни чувства, с него смесени.
Умираща безследно,
болезнено красива,
до последен дъх се свиваш.
Изплъзваща се
между цветовете, в далечината
препускащи.
Не си отивай, есен,
само ти знаеш как се чувствам.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up