Не си отивам
Не си отивам. Чуваш ли? Не си!
Такива като мен не си отиват.
В ресниците на дъжд ме потърси,
от тишина извай ме по-красива.
Глас съм на сова, плачеща насън,
стих съм с перце от жерав ненаписан,
за мене питай вятъра навън,
той да съм вечна обич ме ориса.
Не ме търси сред другите жени,
аз – никоя и всяка... Многолика.
Когато и страхът ти измени,
ти ехото прати – да ме повика.
Аз ще съм там, където с порив чист
луната гали гръбчето на мрака.
Сред думите на неизписан лист
и в неизпята песен ще те чакам.
Не си отивам! Даже и за ден.
Аз светлина съм, обич и магия.
Когато в друга всъщност търсиш мен,
то знай, че мене няма да открият,
ръцете ти. Защото аз съм плам
и лед съм, и съм ласка, и съм нежност,
когато с другата се чувстваш сам,
не си отивам... И е неизбежно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
