Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
10.10.2024 г., 22:53 ч.

Не си отивам 

  Поезия » Любовна
141 5 4

Не си отивам. Чуваш ли? Не си!
Такива като мен не си отиват.
В ресниците на дъжд ме потърси,
от тишина извай ме по-красива.
Глас съм на сова, плачеща насън,
стих съм с перце от жерав ненаписан,
за мене питай вятъра навън,
той да съм вечна обич ме ориса.

 

Не ме търси сред другите жени,
аз – никоя и всяка... Многолика.
Когато и страхът ти измени,
ти ехото прати – да ме повика.
Аз ще съм там, където с порив чист
луната гали гръбчето на мрака.
Сред думите на неизписан лист
и в неизпята песен ще те чакам.

 

Не си отивам! Даже и за ден.
Аз светлина съм, обич и магия.
Когато в друга всъщност търсиш мен,
то знай, че мене няма да открият,
ръцете ти. Защото аз съм плам
и лед съм, и съм ласка, и съм нежност,
когато с другата се чувстваш сам,
не си отивам... И е неизбежно...
 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??