22 янв. 2012 г., 13:51

Не си тръгвай

1.8K 0 39

Не си тръгвай с дъжда и  дъгата
във косите си  чудни вплети -
остани като ласка на вятър
и докосвай съня ми в зори...

Не си тръгвай с мига в необята -
виж, небето ни хвърли  звезда -
къс безценен от чувствено  злато
със отблясък, разпалил мечта...

Не си тръгвай с вълната пенлива
като мида намерила бряг
и  морето щом с гняв ни  залива,
ще чертаем на пясъка знак...

Не си тръгвай със птичите песни -
пролетта ще се върне при нас,
нека литнем с крилете си есенни
край  гнездото от обич и страст...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесвам любовната ти лирика, Мишо.
    Поздрави!
  • Нека литнем!Благодаря за красивото стихотворение!С уважение към твоето перо!
  • Красива любов! Повторението на молбата във всеки първи стих на строфите засилва още повече дълбочината на чувството!
    Поздрав!
  • по мъжки красиво и чувствено...
    Оги, поздравявам те,
    най-сърдечно.
  • Хубави гнезда правиш,Оги,избери подходящо дърво....
    Отдавна исках да се включа,но се страхувах да не ме уцели някой огнен нож!
    Търпеливо изчаках края на полемиката и виждам,че не съм единствена....
    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...