22.01.2012 г., 13:51

Не си тръгвай

1.8K 0 39

Не си тръгвай с дъжда и  дъгата
във косите си  чудни вплети -
остани като ласка на вятър
и докосвай съня ми в зори...

Не си тръгвай с мига в необята -
виж, небето ни хвърли  звезда -
къс безценен от чувствено  злато
със отблясък, разпалил мечта...

Не си тръгвай с вълната пенлива
като мида намерила бряг
и  морето щом с гняв ни  залива,
ще чертаем на пясъка знак...

Не си тръгвай със птичите песни -
пролетта ще се върне при нас,
нека литнем с крилете си есенни
край  гнездото от обич и страст...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам любовната ти лирика, Мишо.
    Поздрави!
  • Нека литнем!Благодаря за красивото стихотворение!С уважение към твоето перо!
  • Красива любов! Повторението на молбата във всеки първи стих на строфите засилва още повече дълбочината на чувството!
    Поздрав!
  • по мъжки красиво и чувствено...
    Оги, поздравявам те,
    най-сърдечно.
  • Хубави гнезда правиш,Оги,избери подходящо дърво....
    Отдавна исках да се включа,но се страхувах да не ме уцели някой огнен нож!
    Търпеливо изчаках края на полемиката и виждам,че не съм единствена....
    Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...