Не си тръгвай, любов,
като птица през есен,
като прелестен сън,
прогонен от заранта.
Не си тръгвай, любов.
Като час, като ден -
не отлитай!
Остани тук -
да прегърнем мига с вечността.
Не ми казвай - Не мога...
и Трябва...
Ех, проклета да е тази съдба!
Не си тръгвай и след теб.
Не! Не затръшвай вратата
С трясъка
ще угасне свещта.
Ще е мрак,
ще е студ,
ще е пустош.
Изсъхнало цвете е душата
без любовта.
Не ми отнемай светлината!
Не ми отнемай радостта!
© Гергана Все права защищены