Sep 20, 2008, 9:16 PM

Не си тръгвай, любов

  Poetry
1.2K 0 7

Не си тръгвай, любов,

като птица през есен,

като прелестен сън,

прогонен от заранта.

 

Не си тръгвай, любов.

Като час, като ден -

не отлитай!

Остани тук -

да прегърнем мига с вечността.

 

 

Не ми казвай - Не мога...

и Трябва...

Ех, проклета да е тази съдба!

 

Не си тръгвай и след теб.

Не! Не затръшвай вратата

С трясъка

ще угасне свещта.

 

Ще е мрак,

ще е студ,

ще е пустош.

Изсъхнало цвете е душата

без любовта.

Не ми отнемай светлината!

Не ми отнемай радостта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...