Не ставаш!
Уви, не станах аз монах,
макар, че бях съвсем на косъм
след поредният пердах
край реката Черни Осъм.
Разбойник и простак, бараба,
не бръснех и не уважавах.
Дори рожденната си баба
пред всички гадно унижавах.
Жените бяха бройки само-
една безкрайна въртележка.
С досада гледах ги през рамо,
с презрение и със насмешка.
Мечти, стремежи, идеали
не съществуваха за мен,
а само кръчми и локали,
купони всеки божи ден.
Сега, на края на пътеката,
водеща ме право в ада,
ще се замисля ей тъй, леката,
каква очаква ме награда.
Щом бил си във живота гаден,
далеч от правилата хорски,
на злото всячески отдаден,
за теб забравата е, горски!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Янков Все права защищены