Sep 21, 2023, 11:24 AM

Не ставаш!

  Poetry » Civic
441 0 0

Уви, не станах аз монах,

макар, че бях съвсем на косъм

след поредният пердах

край реката Черни Осъм.

 

Разбойник и простак, бараба,

не бръснех и не уважавах.

Дори рожденната си баба

пред всички гадно унижавах.

 

Жените бяха бройки само-

една безкрайна въртележка.

С досада гледах ги през рамо,

с презрение и със насмешка.

 

Мечти, стремежи, идеали

не съществуваха за мен,

а само кръчми и локали,

купони всеки божи ден.

 

Сега, на края на пътеката,

водеща ме право в ада,

ще се замисля ей тъй, леката,

каква очаква ме награда.

 

Щом бил си във живота гаден,

далеч от правилата хорски,

на злото всячески отдаден,

за теб забравата е, горски!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...