Уви, не станах аз монах,

макар, че бях съвсем на косъм

след поредният пердах

край реката Черни Осъм.

Разбойник и простак, бараба,

не бръснех и не уважавах.

Дори рожденната си баба

пред всички гадно унижавах.

Жените бяха бройки само-

една безкрайна въртележка.

С досада гледах ги през рамо,

с презрение и със насмешка.

Мечти, стремежи, идеали

не съществуваха за мен,

а само кръчми и локали,

купони всеки божи ден.

Сега, на края на пътеката,

водеща ме право в ада,

ще се замисля ей тъй, леката,

каква очаква ме награда.

Щом бил си във живота гаден,

далеч от правилата хорски,

на злото всячески отдаден,

за теб забравата е, горски!