Не стигам до теб
Не стигам до теб
Далеч си, а светът свиреп
любовта ни силна забранява,
не стигат думите до теб,
вятър безмилостно ги разпилява.
Разпилява ги и смисъла променя
и предават ти го завистници зли:
- Тя дели с друг постеля,
не те обича и забрави те дори.
Не се предавам, пиша ти писма,
но злобата веднага ги изгаря,
в сърцето ми стои сълза,
а на теб ти казват, че се радвам.
Викам, че те обичам, крещя,
но виковете връщат се с ехо,
а ти мислиш, че мразя те сега,
завистници любовта ми отнеха.
Към тебе тръгвам в нощта самичка,
но не мога да стигна до теб,
знам, че съм силна, защото обичам
и с крака разкървени, продължавам напред.
Ах, веднъж до теб да стигна,
да ти докажа, че всичко е лъжа,
да те целувам, да те милвам
... и после нека да умра.
Стигнах!!! Но от умора паднах и умирах,
не ме видя, а покрай мене мина,
последни сили не намирах,
протегнах се, но пак не те достигнах...
02.09.2006
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Михайлова Все права защищены
