Не стигам до теб
Не стигам до теб
Далеч си, а светът свиреп
любовта ни силна забранява,
не стигат думите до теб,
вятър безмилостно ги разпилява.
Разпилява ги и смисъла променя
и предават ти го завистници зли:
- Тя дели с друг постеля,
не те обича и забрави те дори.
Не се предавам, пиша ти писма,
но злобата веднага ги изгаря,
в сърцето ми стои сълза,
а на теб ти казват, че се радвам.
Викам, че те обичам, крещя,
но виковете връщат се с ехо,
а ти мислиш, че мразя те сега,
завистници любовта ми отнеха.
Към тебе тръгвам в нощта самичка,
но не мога да стигна до теб,
знам, че съм силна, защото обичам
и с крака разкървени, продължавам напред.
Ах, веднъж до теб да стигна,
да ти докажа, че всичко е лъжа,
да те целувам, да те милвам
... и после нека да умра.
Стигнах!!! Но от умора паднах и умирах,
не ме видя, а покрай мене мина,
последни сили не намирах,
протегнах се, но пак не те достигнах...
02.09.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
