Jan 26, 2008, 6:32 PM

Не стигам до теб 

  Poetry » Love
652 0 10

Не стигам до теб

Далеч си, а светът свиреп
любовта ни силна забранява,
не стигат думите до теб,
вятър безмилостно ги разпилява.

Разпилява ги и смисъла променя
и предават ти го завистници зли:
- Тя дели с друг постеля,
не те обича и забрави те дори.

Не се предавам, пиша ти писма,
но злобата веднага ги изгаря,
в сърцето ми стои сълза,
а на теб ти казват, че се радвам.

Викам, че те обичам, крещя,
но виковете връщат се с ехо,
а ти мислиш, че мразя те сега,
завистници любовта ми отнеха.

Към тебе тръгвам в нощта самичка,
но не мога да стигна до теб,
знам, че съм силна, защото обичам
и с крака разкървени, продължавам напред.

Ах, веднъж до теб да стигна,
да ти докажа, че всичко е лъжа,
да те целувам, да те милвам
... и после нека да умра.

Стигнах!!! Но от умора паднах и умирах,
не ме видя, а покрай мене мина,
последни сили не намирах,
протегнах се, но пак не те достигнах...

 
02.09.2006

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??