12 нояб. 2008 г., 07:01

Не стой заключен в моя стих...

1.3K 0 33

Не стой заключен в моя стих -

аз искам първа обич да ми бъдеш...

Задъхано ме пренеси

във своя свят загадъчен и чуден -

магнит сурова красота.

И двама, слети в слънчева прегръдка,

да пием капчици роса...

 

Последна обич искам да ти бъда...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бъди! С обич, Феичка!!!
  • Не стой заключен в моя стих!
    Прекрасно попадение! Пишеш много стойностни стихове!Чета те, макар да не мога да коментирам поради забележката, че нямам право на втори коментар, което ме измъчва...
  • АМИН!!!
    Прегръщам те за този стих!!!
  • Да бъде,мила ми Феичке-ДАНО! Права си -важното е да обичаш ИСТИНСКИ! Прегръщам те силно за този стих!
  • Отново страхотен стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...