12.11.2008 г., 7:01

Не стой заключен в моя стих...

1.3K 0 33

Не стой заключен в моя стих -

аз искам първа обич да ми бъдеш...

Задъхано ме пренеси

във своя свят загадъчен и чуден -

магнит сурова красота.

И двама, слети в слънчева прегръдка,

да пием капчици роса...

 

Последна обич искам да ти бъда...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъди! С обич, Феичка!!!
  • Не стой заключен в моя стих!
    Прекрасно попадение! Пишеш много стойностни стихове!Чета те, макар да не мога да коментирам поради забележката, че нямам право на втори коментар, което ме измъчва...
  • АМИН!!!
    Прегръщам те за този стих!!!
  • Да бъде,мила ми Феичке-ДАНО! Права си -важното е да обичаш ИСТИНСКИ! Прегръщам те силно за този стих!
  • Отново страхотен стих!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...