diesto (Данаил Антонов)
1039 617
21 июн. 2019 г., 09:35

Не свършват гарите... 

  Поэзия » Любовная
500 6 6

 

Не се лекуват болка и тъга. 

Присъдата е просто да приемеш. 

Сълзите грозен дъжд са. По тъма̀. 

От камък по̀ са тежки. И от времето. 

Тогава става тихо. Безутешно. 

И малка смърт вещае ти спасение. 

Защото си живял в заблуда. Грешка. 

Че някому си обич дал а той - забвение. 

Не се лекуват болка и тъга. 

Живееш с тях. И взор във вярата. 

Боли ли? - Знам. Не се свършва любовта. 

А влаковете отминават. Но не свършват

гарите...

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Край тревясали коловози:гарите жадуват нови срещи.
    И спомени за локомотиви пътуват с ехото горещо!
  • Нежна тъга! Поздрав!
  • Дани!!!
  • Тъгата и несбъднатите блянове сбръчкват кожата, от неизплаканите сълзи очите започват мъчително да изсъхват, от казаните грозни думи в устата започва да горчи...Но нали всяка пролет ни дарява по мъничко от своето обаяние, а всяка разцъфваща обич ни връща младостта!
  • Тъжно, но истинско. Хареса ми.
  • Хубаво...
Предложения
: ??:??