Не свършват гарите...
Не се лекуват болка и тъга.
Присъдата е просто да приемеш.
Сълзите грозен дъжд са. По тъма̀.
От камък по̀ са тежки. И от времето.
Тогава става тихо. Безутешно.
И малка смърт вещае ти спасение.
Защото си живял в заблуда. Грешка.
Че някому си обич дал а той - забвение.
Не се лекуват болка и тъга.
Живееш с тях. И взор във вярата.
Боли ли? - Знам. Не се свършва любовта.
А влаковете отминават. Но не свършват
гарите...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
