21.06.2019 г., 9:35 ч.
Не свършват гарите...
Не се лекуват болка и тъга.
Присъдата е просто да приемеш.
Сълзите грозен дъжд са. По тъма̀.
От камък по̀ са тежки. И от времето.
Тогава става тихо. Безутешно.
И малка смърт вещае ти спасение.
Защото си живял в заблуда. Грешка.
Че някому си обич дал а той - забвение.
Не се лекуват болка и тъга.
Живееш с тях. И взор във вярата.
Боли ли? - Знам. Не се свършва любовта.
А влаковете отминават. Но не свършват
гарите...
Стихопат.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нежна тъга! Поздрав!
-
Дани!!!
-
Тъгата и несбъднатите блянове сбръчкват кожата, от неизплаканите сълзи очите започват мъчително да изсъхват, от казаните грозни думи в устата започва да горчи...Но нали всяка пролет ни дарява по мъничко от своето обаяние, а всяка разцъфваща обич ни връща младостта!
-
Тъжно, но истинско. Хареса ми.
-
Хубаво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И спомени за локомотиви пътуват с ехото горещо!