Jun 21, 2019, 9:35 AM
Не свършват гарите...
Не се лекуват болка и тъга.
Присъдата е просто да приемеш.
Сълзите грозен дъжд са. По тъма̀.
От камък по̀ са тежки. И от времето.
Тогава става тихо. Безутешно.
И малка смърт вещае ти спасение.
Защото си живял в заблуда. Грешка.
Че някому си обич дал а той - забвение.
Не се лекуват болка и тъга.
Живееш с тях. И взор във вярата.
Боли ли? - Знам. Не се свършва любовта.
А влаковете отминават. Но не свършват
гарите...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Нежна тъга! Поздрав!
-
Дани!!!
-
Тъгата и несбъднатите блянове сбръчкват кожата, от неизплаканите сълзи очите започват мъчително да изсъхват, от казаните грозни думи в устата започва да горчи...Но нали всяка пролет ни дарява по мъничко от своето обаяние, а всяка разцъфваща обич ни връща младостта!
-
Тъжно, но истинско. Хареса ми.
-
Хубаво...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И спомени за локомотиви пътуват с ехото горещо!