Не съм писател или поет, но пиша,
не трябваше да съм роден, но дишам.
Пред живота и пред никой, нищо аз не крия,
не крада и не убивам, не съм от тия.
Самотен вълк съм пред живота цял
и се питам дали бих живял.
Като ранена птица в студения кафез,
безпомощен в ръцете на някой главорез.
Животът ти набит на кол стои,
искаш да живееш? О, не, мерси.
Във свят, наречен ''Свят човешки'',
не прави отново тези грешки.
''Любов'', страшно банална тема,
тъга, болка, предателство, изгубено време.
Ти живя ли с това прекрасно чувство,
вече знаеш значи, че в душата ти е пусто.
Трябвало всичко в живота да любиш,
а кой плаща, когато губиш?
Аз да любя ,а по мен кой копнее,
кой се е родил за мен да живее?
© Георги Иванов Все права защищены
Привет! Обичай и бъди обичан! И е хубаво, когато има взаимност в чувствата.