6 июл. 2010 г., 11:51

Не съм

1.2K 0 3

Не съм писател или поет, но пиша,

не трябваше да съм роден, но дишам.

Пред живота и пред никой, нищо аз не крия,

не крада и не убивам, не съм от тия.

Самотен вълк съм пред живота цял

и се питам дали бих живял.

Като ранена птица в студения кафез,

безпомощен в ръцете на някой главорез.

Животът ти набит на кол стои,

искаш да живееш? О, не, мерси.

Във свят, наречен ''Свят човешки'',

не прави отново тези грешки.

''Любов'', страшно банална тема,

тъга, болка, предателство, изгубено време.

Ти живя ли с това прекрасно чувство,

вече знаеш значи, че в душата ти е пусто.

Трябвало всичко в живота да любиш,

а кой плаща, когато губиш?

Аз да любя ,а по мен кой копнее,

кой се е родил за мен да живее?

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинската любов не е разменна монета. Ако човек може да отговори защо обича, си мисля, че не обича истински...
    Привет! Обичай и бъди обичан! И е хубаво, когато има взаимност в чувствата.
  • Браво!Много съм щастлива че те познавам!Това стихотворение наистина ме разтърси много силни и смислени фрази!Желая ти да тренираш таланта си,защото това е стълбичката към успеха!УСПЕХ!!!Горе главата!
  • Трябвало всичко в живота да любиш,

    а кой плаща, когато губиш?

    Аз да любя ,а по мен кой копнее,

    кой се е родил за мен да живее?

    !!!! !!!!
    Привет Георги,
    много е чувствено, силно, така откровено. Поздрав и слънчев ден

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...