Jul 6, 2010, 11:51 AM

Не съм

  Poetry » Other
1.2K 0 3

Не съм писател или поет, но пиша,

не трябваше да съм роден, но дишам.

Пред живота и пред никой, нищо аз не крия,

не крада и не убивам, не съм от тия.

Самотен вълк съм пред живота цял

и се питам дали бих живял.

Като ранена птица в студения кафез,

безпомощен в ръцете на някой главорез.

Животът ти набит на кол стои,

искаш да живееш? О, не, мерси.

Във свят, наречен ''Свят човешки'',

не прави отново тези грешки.

''Любов'', страшно банална тема,

тъга, болка, предателство, изгубено време.

Ти живя ли с това прекрасно чувство,

вече знаеш значи, че в душата ти е пусто.

Трябвало всичко в живота да любиш,

а кой плаща, когато губиш?

Аз да любя ,а по мен кой копнее,

кой се е родил за мен да живее?

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истинската любов не е разменна монета. Ако човек може да отговори защо обича, си мисля, че не обича истински...
    Привет! Обичай и бъди обичан! И е хубаво, когато има взаимност в чувствата.
  • Браво!Много съм щастлива че те познавам!Това стихотворение наистина ме разтърси много силни и смислени фрази!Желая ти да тренираш таланта си,защото това е стълбичката към успеха!УСПЕХ!!!Горе главата!
  • Трябвало всичко в живота да любиш,

    а кой плаща, когато губиш?

    Аз да любя ,а по мен кой копнее,

    кой се е родил за мен да живее?

    !!!! !!!!
    Привет Георги,
    много е чувствено, силно, така откровено. Поздрав и слънчев ден

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...