31 окт. 2012 г., 12:48

Не съм до тука по хатър

456 0 0

Преди не  смеех даже да помисля,
че  ще живея в нови векове,
че новата История ще листя
и бъдещето с мен ще се кове!

Но не така решила бе Съдбата,
аз днес посрещам идващия Век!
И на новия Милениум в зората 
стоя, като един щастлив Човек!

Родих се аз в едно щастливо време 
и в първата декада бях щастлив!
Но дойде друго нещастливо време,
и зная кой за всичко туй е крив!

Не искам в този спомен да се връщам!
Да си припомням лошата Съдба!
Защото ни изритаха от нашта къща 
и тръгнах аз немил-недраг в света!

Накрая пак нещата се смениха,
отиде си измисленият строй!
Но Старост ме посрещна на тепиха 
и тръгнах с нея аз да водя бой!

Но нея мога ли да надживея?!
Съмнявам се да свърша и това!
Мен Невъзможното ще ме отвее...
С какво ли още ще троша глава?!

При мен ще раснат моите проблеми,
защото Възрастта ми е кахър!
О, пак ще имам празници големи 
и няма да живея по хатър!
01.01 2000г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...