31 oct 2012, 12:48

Не съм до тука по хатър

  Poesía » Civil
457 0 0

Преди не  смеех даже да помисля,
че  ще живея в нови векове,
че новата История ще листя
и бъдещето с мен ще се кове!

Но не така решила бе Съдбата,
аз днес посрещам идващия Век!
И на новия Милениум в зората 
стоя, като един щастлив Човек!

Родих се аз в едно щастливо време 
и в първата декада бях щастлив!
Но дойде друго нещастливо време,
и зная кой за всичко туй е крив!

Не искам в този спомен да се връщам!
Да си припомням лошата Съдба!
Защото ни изритаха от нашта къща 
и тръгнах аз немил-недраг в света!

Накрая пак нещата се смениха,
отиде си измисленият строй!
Но Старост ме посрещна на тепиха 
и тръгнах с нея аз да водя бой!

Но нея мога ли да надживея?!
Съмнявам се да свърша и това!
Мен Невъзможното ще ме отвее...
С какво ли още ще троша глава?!

При мен ще раснат моите проблеми,
защото Възрастта ми е кахър!
О, пак ще имам празници големи 
и няма да живея по хатър!
01.01 2000г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...