31 oct 2012, 12:48

Не съм до тука по хатър

  Poesía » Civil
455 0 0

Преди не  смеех даже да помисля,
че  ще живея в нови векове,
че новата История ще листя
и бъдещето с мен ще се кове!

Но не така решила бе Съдбата,
аз днес посрещам идващия Век!
И на новия Милениум в зората 
стоя, като един щастлив Човек!

Родих се аз в едно щастливо време 
и в първата декада бях щастлив!
Но дойде друго нещастливо време,
и зная кой за всичко туй е крив!

Не искам в този спомен да се връщам!
Да си припомням лошата Съдба!
Защото ни изритаха от нашта къща 
и тръгнах аз немил-недраг в света!

Накрая пак нещата се смениха,
отиде си измисленият строй!
Но Старост ме посрещна на тепиха 
и тръгнах с нея аз да водя бой!

Но нея мога ли да надживея?!
Съмнявам се да свърша и това!
Мен Невъзможното ще ме отвее...
С какво ли още ще троша глава?!

При мен ще раснат моите проблеми,
защото Възрастта ми е кахър!
О, пак ще имам празници големи 
и няма да живея по хатър!
01.01 2000г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...