Преди не смеех даже да помисля,
че ще живея в нови векове,
че новата История ще листя
и бъдещето с мен ще се кове!
Но не така решила бе Съдбата,
аз днес посрещам идващия Век!
И на новия Милениум в зората
стоя, като един щастлив Човек!
Родих се аз в едно щастливо време
и в първата декада бях щастлив!
Но дойде друго нещастливо време,
и зная кой за всичко туй е крив!
Не искам в този спомен да се връщам!
Да си припомням лошата Съдба!
Защото ни изритаха от нашта къща
и тръгнах аз немил-недраг в света!
Накрая пак нещата се смениха,
отиде си измисленият строй!
Но Старост ме посрещна на тепиха
и тръгнах с нея аз да водя бой!
Но нея мога ли да надживея?!
Съмнявам се да свърша и това!
Мен Невъзможното ще ме отвее...
С какво ли още ще троша глава?!
При мен ще раснат моите проблеми,
защото Възрастта ми е кахър!
О, пак ще имам празници големи
и няма да живея по хатър!
01.01 2000г. София
© Христо Славов All rights reserved.