31.10.2012 г., 12:48

Не съм до тука по хатър

454 0 0

Преди не  смеех даже да помисля,
че  ще живея в нови векове,
че новата История ще листя
и бъдещето с мен ще се кове!

Но не така решила бе Съдбата,
аз днес посрещам идващия Век!
И на новия Милениум в зората 
стоя, като един щастлив Човек!

Родих се аз в едно щастливо време 
и в първата декада бях щастлив!
Но дойде друго нещастливо време,
и зная кой за всичко туй е крив!

Не искам в този спомен да се връщам!
Да си припомням лошата Съдба!
Защото ни изритаха от нашта къща 
и тръгнах аз немил-недраг в света!

Накрая пак нещата се смениха,
отиде си измисленият строй!
Но Старост ме посрещна на тепиха 
и тръгнах с нея аз да водя бой!

Но нея мога ли да надживея?!
Съмнявам се да свърша и това!
Мен Невъзможното ще ме отвее...
С какво ли още ще троша глава?!

При мен ще раснат моите проблеми,
защото Възрастта ми е кахър!
О, пак ще имам празници големи 
и няма да живея по хатър!
01.01 2000г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...