Не съм изгубен
Не съм изгубен, скоро ще се върна,
виждам светлина в далечината,
малко ще почина, уморен съм,
ще приседна тука, до вратата.
Не съм изгубен, скоро ще се видим,
няма да блестят очите с пламък,
но пък ще съм вкъщи, най-накрая,
пък макар и по-студен от камък.
Не съм изгубен, знам къде съм - вънка,
където няма кой да заобичам.
Сам човек не може да ме върне,
`щото в никой вече се не вричам.
Не съм изгубен и не съм самотен,
тъжно даже вече ми не става.
Очите сухи чак сърбят ме вече,
на топло вече ми се не остава.
Не съм изгубен, но не знам и кой съм,
"да разбираш", "да обичаш", "да бленуваш"...
това са думи, пълни с празнота,
ако ли веч` не искаш да ги чуваш.
виждам светлина в далечината,
малко ще почина, уморен съм,
ще приседна тука, до вратата.
Не съм изгубен, скоро ще се видим,
няма да блестят очите с пламък,
но пък ще съм вкъщи, най-накрая,
пък макар и по-студен от камък.
Не съм изгубен, знам къде съм - вънка,
където няма кой да заобичам.
Сам човек не може да ме върне,
`щото в никой вече се не вричам.
Не съм изгубен и не съм самотен,
тъжно даже вече ми не става.
Очите сухи чак сърбят ме вече,
на топло вече ми се не остава.
Не съм изгубен, но не знам и кой съм,
"да разбираш", "да обичаш", "да бленуваш"...
това са думи, пълни с празнота,
ако ли веч` не искаш да ги чуваш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Христов Все права защищены
