Nov 2, 2007, 11:54 AM

Не съм изгубен

  Poetry » Other
1.7K 0 7
Не съм изгубен, скоро ще се върна,
виждам светлина в далечината,
малко ще почина, уморен съм,
ще приседна тука, до вратата.

Не съм изгубен, скоро ще се видим,
няма да блестят очите с пламък,
но пък ще съм вкъщи, най-накрая,
пък макар и по-студен от камък.

Не съм изгубен, знам къде съм - вънка,
където няма кой да заобичам.
Сам човек не може да ме върне,
`щото в никой вече се не вричам.

Не съм изгубен и не съм самотен,
тъжно даже вече ми не става.
Очите сухи чак сърбят ме вече,
на топло вече ми се не остава.

Не съм изгубен, но не знам и кой съм,
"да разбираш", "да обичаш", "да бленуваш"...
това са думи, пълни с празнота,
ако ли веч` не искаш да ги чуваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Днес думите ми се спъват, иска ми се да ти напиша един дълбокомислен коментар за тъгата, обичта, примирението и т.н. обаче няма да ми се получи - затова ти казвам само "Давай напред"!
  • дори и да се върнеш...пак ще си тръгнеш...може би пък дори да се изгубиш...
  • Дори и да си изгубен,скоро ще се "върнеш" пак!!!
  • Поздрави! Всяка дума е натежала от смисъл. Браво, Александър!
  • Прекрасно стихотворение!
    Браво! С обич.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...