2.11.2007 г., 11:54 ч.

Не съм изгубен 

  Поезия » Друга
1090 0 7
Не съм изгубен, скоро ще се върна,
виждам светлина в далечината,
малко ще почина, уморен съм,
ще приседна тука, до вратата.

Не съм изгубен, скоро ще се видим,
няма да блестят очите с пламък,
но пък ще съм вкъщи, най-накрая,
пък макар и по-студен от камък.

Не съм изгубен, знам къде съм - вънка,
където няма кой да заобичам.
Сам човек не може да ме върне,
`щото в никой вече се не вричам.

Не съм изгубен и не съм самотен,
тъжно даже вече ми не става.
Очите сухи чак сърбят ме вече,
на топло вече ми се не остава.

Не съм изгубен, но не знам и кой съм,
"да разбираш", "да обичаш", "да бленуваш"...
това са думи, пълни с празнота,
ако ли веч` не искаш да ги чуваш.

© Александър Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Днес думите ми се спъват, иска ми се да ти напиша един дълбокомислен коментар за тъгата, обичта, примирението и т.н. обаче няма да ми се получи - затова ти казвам само "Давай напред"!
  • дори и да се върнеш...пак ще си тръгнеш...може би пък дори да се изгубиш...
  • Дори и да си изгубен,скоро ще се "върнеш" пак!!!
  • Поздрави! Всяка дума е натежала от смисъл. Браво, Александър!
  • Прекрасно стихотворение!
    Браво! С обич.
  • Тъжен си!
    Усмихни се!
  • Много ми харесва!!!
Предложения
: ??:??