Не съм сам
468
0
0
Оттук нататък мога и сам.
Така ми се струва.
Децата пораснаха. Какво да им дам?
Само надежди купувах.
А те са нетрайни,
Чупят се лесно, умират.
Дори и красиви, дори всеотдайни –
кухи надежди. Фалшиви кумири.
Може би е глупаво доброто,
Че живее само с надежди.
Излъжеш го лесно, ритнеш кросното
И после го гледаш под вежди.
Лъжат, крадат и обиждат.
Това го правят със плам.
Стъпкаха вярата в мен. Но не виждат:
Децата пораснаха. Аз не съм сам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Георгиев Все права защищены
