Оттук нататък мога и сам.

Така ми се струва.

Децата пораснаха. Какво да им дам?

Само надежди купувах.

А те са нетрайни,

Чупят се лесно, умират.

Дори и красиви, дори всеотдайни –

кухи надежди. Фалшиви кумири.

Може би е глупаво доброто,

Че живее само с надежди.

Излъжеш го лесно, ритнеш кросното

И после го гледаш под вежди.

Лъжат, крадат и обиждат.

Това го правят със плам.

Стъпкаха вярата в мен. Но не виждат:

Децата пораснаха. Аз не съм сам.