15.11.2016 г., 15:37 ч.

Не съм сам 

  Поезия » Друга
350 0 0
Оттук нататък мога и сам.
Така ми се струва.
Децата пораснаха. Какво да им дам?
Само надежди купувах.
А те са нетрайни,
Чупят се лесно, умират.
Дори и красиви, дори всеотдайни –
кухи надежди. Фалшиви кумири.
Може би е глупаво доброто,
Че живее само с надежди.
Излъжеш го лесно, ритнеш кросното
И после го гледаш под вежди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??