Не съм те докосвал и с цвете дори V и VI
V
Не съм те аз докосвал дори със стръкче цвете,
от обич, за прегръдка разтварях си ръцете.
В живота ни съвместен не съм изневерявал...
И лошите ти думи с любов съм опрощавал.
И питам се защо ли настъпи в теб промяна:
"Не те обичам вече – извика тя в закана. –
Ни тука на земята, ни горе на небето."
От тези тежки думи прониза ме в сърцето!
Книжарницата твоя не знам защо сънувам...
От сънища кошмарни аз много се страхувам...
Дали пък тука не е незнайна тайна скрита...
съзнанието мое опитва да разплита!
Сънувам я разбита, с прозорци потрошени...
Какво ли означават ревизии, промени!
И тъй като за нея случайно дума стана –
днес тя е магазин за хляб, масло, сметана...
Животът ми във брака отмина безвъзвратно.
Не мога да го върна пак времето обратно...
и твоята пътека обрасна със тревата...
днес твоя дух витае далече в необята..
* * *
Задържах те пленена край мене на Земята,
но днес освободена на теб ти е душата.
По новата пътека пътуваш невидима –
избра си я самичка. На добър час, любима!
VI
Свободна от окови и моята душа е...
Днес пътищата нови за мене Бог чертае.
Годините отлитат... и време не остава...
сърцето те не питат – съдбата тук решава.
Робувах безразсъдно на ревност, на вината...
Към Истина и Правда ме води свободата...
С такива Божи дари, с жената от мечтите –
към щастие и радост ми сочат път звездите!
Край
25 март 2013,
23,45 часът, Понеделник
Ред.: 17,10 ч., 30 май 2019
("Любов, любов" – 1 т. на "Влюбените
птици летят по две")
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванъ Митовъ Все права защищены